Носталгично

Поэзия » Любовная

1.1K 2 7

Как тиха е нощта

с балкон самотен,

потънал в мрака,

огрян от тъжната луна

с жена, която чака...

И как е тъмно

нощното небе

попило страст и ревност....

Къде ли бие твоето сърце

раздирано от безнадеждност?!

И няма лъч в нощта

отнела емоции, измяна

захвърлила сърцата ни

в различни светове

и нищо не оставила... в замяна...

март 2018 г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Иржи (Ирина Филипова)

Още ли не си забравила,Нина?Животът продължава,нали?Не го пропускай зарад тая носталгия!...Попитай не само старило,ами и патило!...

2018-05-14T14:15:22+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Тъжничко, по толкова обикновен начин предадено. Хареса ми, Нинче!

2018-05-14T13:38:46+03:00
asizi (Nina Toshich)

Ей, Наде, Стойчо, Вики и Гавраил....дори и при щастливите любови има тъга, носталгия, неразбиране....Та ние сме хора- от плът и кръв, с емоции и сърца и всичко има! Благодаря ви от сърце, че ме прочетохте!

2018-05-13T20:51:18+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Нина,все пак е оставила носталгия.А и това е нещо.
Поздрав!

2018-05-13T14:12:47+03:00
Миранда (Виктория Тасева)

Останала е обидата! Дано по-бързо мине при лирическата и не я застига отново! Поздрави, Нина!

2018-05-13T13:02:36+03:00