13.05.2018 г., 0:47

Носталгично

1.1K 2 7

Как тиха е нощта

с балкон самотен,

потънал в мрака,

огрян от тъжната луна

с жена, която чака...

 

И как е тъмно

нощното небе

попило страст и ревност....

Къде ли бие твоето сърце

раздирано от безнадеждност?!

 

И няма лъч в нощта

отнела емоции, измяна

захвърлила сърцата ни

в различни светове

и нищо не оставила... в замяна...

 

март 2018 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Още ли не си забравила,Нина?Животът продължава,нали?Не го пропускай зарад тая носталгия!...Попитай не само старило,ами и патило!...
  • Тъжничко, по толкова обикновен начин предадено. Хареса ми, Нинче!
  • Ей, Наде, Стойчо, Вики и Гавраил....дори и при щастливите любови има тъга, носталгия, неразбиране....Та ние сме хора- от плът и кръв, с емоции и сърца и всичко има! Благодаря ви от сърце, че ме прочетохте!
  • Нина,все пак е оставила носталгия.А и това е нещо.
    Поздрав!
  • Останала е обидата! Дано по-бързо мине при лирическата и не я застига отново! Поздрави, Нина!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...