13.05.2018 г., 0:47 ч.

Носталгично 

  Поезия » Любовна
796 2 7

Как тиха е нощта

с балкон самотен,

потънал в мрака,

огрян от тъжната луна

с жена, която чака...

 

И как е тъмно

нощното небе

попило страст и ревност....

Къде ли бие твоето сърце

раздирано от безнадеждност?!

 

И няма лъч в нощта

отнела емоции, измяна

захвърлила сърцата ни

в различни светове

и нищо не оставила... в замяна...

 

март 2018 г

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Още ли не си забравила,Нина?Животът продължава,нали?Не го пропускай зарад тая носталгия!...Попитай не само старило,ами и патило!...
  • Тъжничко, по толкова обикновен начин предадено. Хареса ми, Нинче!
  • Ей, Наде, Стойчо, Вики и Гавраил....дори и при щастливите любови има тъга, носталгия, неразбиране....Та ние сме хора- от плът и кръв, с емоции и сърца и всичко има! Благодаря ви от сърце, че ме прочетохте!
  • Нина,все пак е оставила носталгия.А и това е нещо.
    Поздрав!
  • Останала е обидата! Дано по-бързо мине при лирическата и не я застига отново! Поздрави, Нина!
  • И носталгията носи чар!
  • Оставила е, Нинче...Спомени...
Предложения
: ??:??