Необратимо времето тече,
а то ме чака, знам,
моето малко градче
някога да се върна там.
На Странджа в зелените усои,
да поседя край бялата чешма,
да ме прегърнат спомените мои
от редовете на старите писма.
Да срещна приятели стари
на раздумка с минорни струни,
да почетем заминали си другари,
да се преброим помежду ни.
Да отида сам след това
там, при вечния мир,
да сгъна колена, да преклоня глава
на майка и на баща по- подир.
Необратимо времето тече,
в бъдещ ден един
ще ли дочакаш малко градче
да се върне блудният ти син?
© Никола Яндов Todos los derechos reservados