Необратимо времето тече,

а то ме чака, знам,

моето малко градче

някога да се върна там.

На Странджа в зелените усои,

да поседя край бялата чешма,

да ме прегърнат спомените мои

от редовете на старите писма.

Да срещна приятели стари

на раздумка с минорни струни,

да почетем заминали си другари,

да се преброим помежду ни.

Да отида сам след това

там, при вечния мир,

да сгъна колена, да преклоня глава

на майка и на баща по- подир.

Необратимо времето тече,

в бъдещ ден един

ще ли дочакаш малко градче

да се върне блудният ти син?