Носталгично
Необратимо времето тече,
а то ме чака, знам,
моето малко градче
някога да се върна там.
На Странджа в зелените усои,
да поседя край бялата чешма,
да ме прегърнат спомените мои
от редовете на старите писма.
Да срещна приятели стари
на раздумка с минорни струни,
да почетем заминали си другари,
да се преброим помежду ни.
Да отида сам след това
там, при вечния мир,
да сгъна колена, да преклоня глава
на майка и на баща по- подир.
Необратимо времето тече,
в бъдещ ден един
ще ли дочакаш малко градче
да се върне блудният ти син?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени