Носталгия...

Носталгия ли яко ме зажегли

на спомени сподавени в хомота –

към Детството отчаяно ме тегли

с обратна гравитация – Живота...

... За жалост там, отдавна нищо няма,

по уличките: Бродник – вятър вие

и той повярвал в старата измама,

че някой ден и ще се върнем ние!...

... Но в пътища обрасли със забрава

и срутени от Времето мостóве –

как може пак: във онова „Отдавна” –

Тайфата ни да се сбере отново?...

... И много от приятелите вече

безплътни населяват си: Звездата,

та няма как от толкова далече

към Детството да уловят следата... ...

... А мене там за шепа милостиня

Неволница – носталгията значи:

– във махмурлука днес, кáто в пустиня,

в Поредният делириум ме влачи...

25.11.2018.