14 мая 2019 г., 23:05

Носталгия...

445 0 0

 

 

Носталгия...

 

Носталгия ли яко ме зажегли

на спомени сподавени в хомота –

към Детството отчаяно ме тегли

с обратна гравитация – Живота...

 

... За жалост там, отдавна нищо няма,

по уличките: Бродник – вятър вие

и той повярвал в старата измама,

че някой ден и ще се върнем ние!...

 

... Но в пътища обрасли със забрава

и срутени от Времето мостóве –

как може пак: във онова „Отдавна” –

Тайфата ни да се сбере отново?...

 

... И много от приятелите вече

безплътни населяват си: Звездата,

та няма как от толкова далече

към Детството да уловят следата... ...

 

... А мене там за шепа милостиня

Неволница – носталгията значи:

– във махмурлука днес, кáто в пустиня,

в Поредният делириум ме влачи...

 

25.11.2018.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....