14 мая 2019 г., 23:05

Носталгия...

449 0 0

 

 

Носталгия...

 

Носталгия ли яко ме зажегли

на спомени сподавени в хомота –

към Детството отчаяно ме тегли

с обратна гравитация – Живота...

 

... За жалост там, отдавна нищо няма,

по уличките: Бродник – вятър вие

и той повярвал в старата измама,

че някой ден и ще се върнем ние!...

 

... Но в пътища обрасли със забрава

и срутени от Времето мостóве –

как може пак: във онова „Отдавна” –

Тайфата ни да се сбере отново?...

 

... И много от приятелите вече

безплътни населяват си: Звездата,

та няма как от толкова далече

към Детството да уловят следата... ...

 

... А мене там за шепа милостиня

Неволница – носталгията значи:

– във махмурлука днес, кáто в пустиня,

в Поредният делириум ме влачи...

 

25.11.2018.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...