рокерче666 (Богдана Маринова)
267 224
1 abr 2012, 11:56

Носталгия 

  Poesía » Otra
434 0 0

Нощ е. Сама жена,

отворен

прозорец

към далечна луна,

мъж, силует,

отминало щастие,

блян,

неуловим като вятъра.

Мираж

     носталгичен

убива отново

с тъжна отрова.

От зараснали

               рани

блика кръв,

сълзите - пороен дъжд,

напояват пресъхнала любов -

спомен за минал живот.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??