рокерче666 (Богдана Маринова)
267 224
1.04.2012 г., 11:56 ч.

Носталгия 

  Поезия » Друга
433 0 0

Нощ е. Сама жена,

отворен

прозорец

към далечна луна,

мъж, силует,

отминало щастие,

блян,

неуловим като вятъра.

Мираж

     носталгичен

убива отново

с тъжна отрова.

От зараснали

               рани

блика кръв,

сълзите - пороен дъжд,

напояват пресъхнала любов -

спомен за минал живот.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??