Носталгия
564
0
0
Нощ е. Сама жена,
отворен
прозорец
към далечна луна,
мъж, силует,
отминало щастие,
блян,
неуловим като вятъра.
Мираж
носталгичен
убива отново
с тъжна отрова.
От зараснали
рани
блика кръв,
сълзите - пороен дъжд,
напояват пресъхнала любов -
спомен за минал живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богдана Маринова Все права защищены
