рокерче666 (Богдана Маринова)
267 224
1 апр. 2012 г., 11:56

Носталгия 

  Поэзия » Другая
435 0 0

Нощ е. Сама жена,

отворен

прозорец

към далечна луна,

мъж, силует,

отминало щастие,

блян,

неуловим като вятъра.

Мираж

     носталгичен

убива отново

с тъжна отрова.

От зараснали

               рани

блика кръв,

сълзите - пороен дъжд,

напояват пресъхнала любов -

спомен за минал живот.

© Богдана Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??