4 feb 2005, 0:19

Носталгия

  Poesía
1.1K 0 0


Ти си градът, в който се родих,

в теб изживях и радости и мъки.

Далеч от теб, сега света открих

но образът ти светъл не помръкна.

 

Явяваш се пред мен понякога на сън,

представям си те и на яве

и колкото и да е прелестен светът,

аз всичко с теб сравнявам.

 

И сякаш виждам трамвай номер 6,

как завива край централната гара

и как шуми пъстрото от хора поле,

на многоликия централен пазар.

 

Виждам алейките край стадиона

как влюбени, прегърнати вървят

забравили и грижи и умора,
събрали цялото богатство на света.

 

А Витоша, като декор зад тебe зеленее

и твоята въздишка черна поглъща.

Блести водата на Панчаревското“море”

и слънцето гальовно те прегръща.

 

Ти си градът където направих,

първите стъпки в живота и любовта,

където очи, шоколадово кафяви

ми дадоха всичко, което нямам сега.

 

Ти си гнездото в което се връщам,

както наяве, така и в моя сън.

И винаги с поглед ще те обгръщам,

когато тръгвам отново на път….

 

 

 

 







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...