Feb 4, 2005, 12:19 AM

Носталгия

  Poetry
1.1K 0 0


Ти си градът, в който се родих,

в теб изживях и радости и мъки.

Далеч от теб, сега света открих

но образът ти светъл не помръкна.

 

Явяваш се пред мен понякога на сън,

представям си те и на яве

и колкото и да е прелестен светът,

аз всичко с теб сравнявам.

 

И сякаш виждам трамвай номер 6,

как завива край централната гара

и как шуми пъстрото от хора поле,

на многоликия централен пазар.

 

Виждам алейките край стадиона

как влюбени, прегърнати вървят

забравили и грижи и умора,
събрали цялото богатство на света.

 

А Витоша, като декор зад тебe зеленее

и твоята въздишка черна поглъща.

Блести водата на Панчаревското“море”

и слънцето гальовно те прегръща.

 

Ти си градът където направих,

първите стъпки в живота и любовта,

където очи, шоколадово кафяви

ми дадоха всичко, което нямам сега.

 

Ти си гнездото в което се връщам,

както наяве, така и в моя сън.

И винаги с поглед ще те обгръщам,

когато тръгвам отново на път….

 

 

 

 







Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...