22 nov 2007, 18:10

Носталгия

  Poesía » Otra
907 0 13

Ако можех само аз да върна,

да върна времето назад.

Отново щях да те прегърна,

отново щях да бъда млад.

 

Всичко започва отначало.

Епизод след епизод

и само черно-бели снимки

бележат нашият живот.

 

Отново щях да съм във бара.

Отново щях да слушам блус.

Бийтълс щяха да припяват

и Елвис щеше да е тук...

 

Ех, животът се променя,

но аз не мога да съм друг.

Черно-бял на филма цветен

ще изглеждам всеки път.

 

И сега, когато идва краят,

пианото засвири пак,

а аз не спирам да мечтая

за един изгубен свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...