Носталгия...

          Носталгия...

                     ...някога в Атлантика

Носталгия ли е това?.. Не зная!..

Но нещо тук за гърлото ме хвана

когато подивял и до Безкрая

бе залюлян в гневът си  Океана...

Водата се разбиваше във борда,

летящи риби падаха отгоре-

опъната от Урагана корда

вибрираше зловещо без умора...

А Вятърът със напъни стихийни

се гавреше със старото корито*

и взирахме се фар дано открием

на бурята в убийственото сито...

О Господи, дори да е миражен

и той да води гибелно в скалите,

или дори към остров на прокажени,

но фар да е!.. Спаси ни ти душите**…

...Със всеки пристъп сила нагнетена

във Бездната въртеше Океана...

(Прегракналата корабна сирена

буботеше ритмично с Урагана...)

...Внезапно на беснеещата буря

към дивата зловеща канонада

мелодия вълшебна се притури

от песен в пустошта за изненада...

Навярно са Сирените коварни,

но пееха тъй хубаво и нежно,

та в тоя миг им бяхме благодарни,

че гибел да е, пак  предлагат нещо...

...Но чудно, те с примамната си песен

не обещаваха фатални страсти

и Вятърът над Океана бесен

бе с дъх на здравец, не на водорасли!..

Те пееха със болка за Балкана

и скътано във пазвата му село...

(Утихна за минута Океана,

сам Вятърът се вслуша неумело...)

Разказваха как в тиха лятна вечер

завръщат се от паша там стадата

и как при жив син, със забрадка черна

една Жена стои все пред вратата...

Как нощем тя отдавна не заключва,

в просъница разхожда се по двора...

(Защото е възможно и се случва

да дойдат закъснели, свои хора!..)

...Но все по-силно бурята вилнееше

на Вятъра със всяка обиколка

и трудно дишах, волята слабееше,

а стенеше сам корабът от болка!..

Океана

д-р Коста Качев

*старото корито- моряшки жаргон за кораба им

**S.O.S.- Save Our Souls: англ. Спасете душите ни.

Радиотелеграфичен сигнал за бедствие.