26.09.2012 г., 8:25

Носталгия...

652 0 1

          Носталгия...

               

                     ...някога в Атлантика

 

Носталгия ли е това?.. Не зная!..

Но нещо тук за гърлото ме хвана

когато подивял и до Безкрая

бе залюлян в гневът си  Океана...

 

Водата се разбиваше във борда,

летящи риби падаха отгоре-

опъната от Урагана корда

вибрираше зловещо без умора...

 

А Вятърът със напъни стихийни

се гавреше със старото корито*

и взирахме се фар дано открием

на бурята в убийственото сито...

 

О Господи, дори да е миражен

и той да води гибелно в скалите,

или дори към остров на прокажени,

но фар да е!.. Спаси ни ти душите**…

 

...Със всеки пристъп сила нагнетена

във Бездната въртеше Океана...

(Прегракналата корабна сирена

буботеше ритмично с Урагана...)

 

...Внезапно на беснеещата буря

към дивата зловеща канонада

мелодия вълшебна се притури

от песен в пустошта за изненада...

 

Навярно са Сирените коварни,

но пееха тъй хубаво и нежно,

та в тоя миг им бяхме благодарни,

че гибел да е, пак  предлагат нещо...

 

...Но чудно, те с примамната си песен

не обещаваха фатални страсти

и Вятърът над Океана бесен

бе с дъх на здравец, не на водорасли!..

 

Те пееха със болка за Балкана

и скътано във пазвата му село...

(Утихна за минута Океана,

сам Вятърът се вслуша неумело...)

 

Разказваха как в тиха лятна вечер

завръщат се от паша там стадата

и как при жив син, със забрадка черна

една Жена стои все пред вратата...

 

Как нощем тя отдавна не заключва,

в просъница разхожда се по двора...

(Защото е възможно и се случва

да дойдат закъснели, свои хора!..)

 

...Но все по-силно бурята вилнееше

на Вятъра със всяка обиколка

и трудно дишах, волята слабееше,

а стенеше сам корабът от болка!..

 

Океана

д-р Коста Качев

                                                                                    

*старото корито- моряшки жаргон за кораба им

**S.O.S.- Save Our Souls: англ. Спасете душите ни.

Радиотелеграфичен сигнал за бедствие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно и тъжно..., за по-голяма сигурност - да заключва...!!!
    "Как нощем тя отдавна не заключва,
    в просъница разхожда се по двора...
    (Защото е възможно и се случва
    да дойдат закъснели, свои хора!...)"

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...