19 abr 2011, 22:12

Носталгия 

  Poesía
767 0 1

Детство мило, времето лети!

Защо остави ме, къде замина ти?

Няма вече весели игри:

криеница, ластик, ни въже дори!

 

С кукли и колички не играя аз отдавна,

нямам вече и билички – таз игра забавна.

А носталгия обзема моята душа скърбяща,

детството оплаква за съдбата му нещастна!

© Петя Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??