Детство мило, времето лети!
Защо остави ме, къде замина ти?
Няма вече весели игри:
криеница, ластик, ни въже дори!
С кукли и колички не играя аз отдавна,
нямам вече и билички – таз игра забавна.
А носталгия обзема моята душа скърбяща,
детството оплаква за съдбата му нещастна!
© Петя Кънчева Todos los derechos reservados