Apr 19, 2011, 10:12 PM

Носталгия 

  Poetry
872 0 1
Детство мило, времето лети!
Защо остави ме, къде замина ти?
Няма вече весели игри:
криеница, ластик, ни въже дори!
С кукли и колички не играя аз отдавна,
нямам вече и билички – таз игра забавна.
А носталгия обзема моята душа скърбяща,
детството оплаква за съдбата му нещастна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кънчева All rights reserved.

Random works
: ??:??