Apr 19, 2011, 10:12 PM

Носталгия 

  Poetry
753 0 1

Детство мило, времето лети!

Защо остави ме, къде замина ти?

Няма вече весели игри:

криеница, ластик, ни въже дори!

 

С кукли и колички не играя аз отдавна,

нямам вече и билички – таз игра забавна.

А носталгия обзема моята душа скърбяща,

детството оплаква за съдбата му нещастна!

© Петя Кънчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??