19 апр. 2011 г., 22:12

Носталгия 

  Поэзия
768 0 1

Детство мило, времето лети!

Защо остави ме, къде замина ти?

Няма вече весели игри:

криеница, ластик, ни въже дори!

 

С кукли и колички не играя аз отдавна,

нямам вече и билички – таз игра забавна.

А носталгия обзема моята душа скърбяща,

детството оплаква за съдбата му нещастна!

© Петя Кънчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??