18 ago 2013, 20:58  

Носталгия по зимата

  Poesía
1.2K 0 3

На баба

 

НОСТАЛГИЯ ПО ЗИМАТА

 

Ще нахлузя някоя вечер овчата козинка,

ще нахлупя шапката от баба,

оная пъстрата

и ще изляза да ме духа вятъра

по обезцветени от неона улици.

 

Ще се заровя до уши във преспите,

да стана по-черен от зачатие.

Ще се надвиквам с уличните кучета

озъбени от смях и студ.

 

Ще угася в леда цигарата,

ще пусна мисълта си да преплува залива,

а после ще я свия в клоните до уличната лампа

да съхне

 

и да ми стане топло.

 

22. 03. 2011 г. Варна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...