18 ago 2013, 20:58  

Носталгия по зимата

  Poesía
1.2K 0 3

На баба

 

НОСТАЛГИЯ ПО ЗИМАТА

 

Ще нахлузя някоя вечер овчата козинка,

ще нахлупя шапката от баба,

оная пъстрата

и ще изляза да ме духа вятъра

по обезцветени от неона улици.

 

Ще се заровя до уши във преспите,

да стана по-черен от зачатие.

Ще се надвиквам с уличните кучета

озъбени от смях и студ.

 

Ще угася в леда цигарата,

ще пусна мисълта си да преплува залива,

а после ще я свия в клоните до уличната лампа

да съхне

 

и да ми стане топло.

 

22. 03. 2011 г. Варна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...