Носталгия по зимата
На баба
НОСТАЛГИЯ ПО ЗИМАТА
Ще нахлузя някоя вечер овчата козинка,
ще нахлупя шапката от баба,
оная пъстрата
и ще изляза да ме духа вятъра
по обезцветени от неона улици.
Ще се заровя до уши във преспите,
да стана по-черен от зачатие.
Ще се надвиквам с уличните кучета
озъбени от смях и студ.
Ще угася в леда цигарата,
ще пусна мисълта си да преплува залива,
а после ще я свия в клоните до уличната лампа
да съхне
и да ми стане топло.
22. 03. 2011 г. Варна
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петко Чернев Все права защищены
