Aug 18, 2013, 8:58 PM  

Носталгия по зимата

  Poetry
1.2K 0 3

На баба

 

НОСТАЛГИЯ ПО ЗИМАТА

 

Ще нахлузя някоя вечер овчата козинка,

ще нахлупя шапката от баба,

оная пъстрата

и ще изляза да ме духа вятъра

по обезцветени от неона улици.

 

Ще се заровя до уши във преспите,

да стана по-черен от зачатие.

Ще се надвиквам с уличните кучета

озъбени от смях и студ.

 

Ще угася в леда цигарата,

ще пусна мисълта си да преплува залива,

а после ще я свия в клоните до уличната лампа

да съхне

 

и да ми стане топло.

 

22. 03. 2011 г. Варна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...