17 mar 2007, 18:49

Ноти

  Poesía
914 1 8
Понякога във мене се прокрадва
една фалшива като крясък нота.
Тя иска със лъжа да ме зарадва,
да ми отнеме вярата в живота.

Да ме накара бързо да забравя,
че съм и слънце, и трева, и лято.
Но старите мечти не изоставям
дори да съм нечувано богата.

Аз цяла съм от обич изтъкана -
душата ми не вярва във лъжата
и чуя ли на лятото камбаните,
аз ставам много смела и богата.

За мене любовта е синя радост.
Прогонвам думи, доводи фалшиви
и бързо ставам светла, ставам младост,
очите ми изгарят всичко сиво.

И пак съм искрена, и пак обичам,
и вярвам в красотата и в живота.
И все по дирите на здрача тичам,
за да догоня най-добрата нота.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...