Нов ред
грешни ли сме, че толкова се трепем...
Защо не разбрах...
че миналото не изчезва тъй безследно...
Дали пък не разбрах...
на децата ни, то се отразява...
Повярвай, не разбрах,
че звезда, за всички ни изгрява!
Вече разбрах. Поезията не търпи наивни думи.
Времето разбрах. Безмилостно романтиката губи.
И зимата разбрах...
как си отива с разтопилия се сняг.
И феите разбрах...
аз бях, която си отиде...
една от тях...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
