Aug 29, 2007, 12:19 PM

Нов ред

  Poetry
867 0 11
Само не разбрах...
грешни ли сме, че толкова се трепем...
Защо не разбрах...
че миналото не изчезва тъй безследно...
Дали пък не разбрах...
на децата ни, то се отразява...
Повярвай, не разбрах,
че звезда, за всички ни изгрява!

Вече разбрах. Поезията не търпи наивни думи.
Времето разбрах. Безмилостно романтиката губи.
И зимата разбрах...
как си отива с разтопилия се сняг.
И феите разбрах...
аз бях, която си отиде...
една от тях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...