20 nov 2009, 15:25

Нов Световен Ред

  Poesía » Otra
748 1 3

Момчето се събуди
и видя
навсякъде издигнати стени.
Изрисувани в светли
цветове,
със съмнителни
по качество бои.
Картините
изобразяваха деца,
държащи във ръце
балони.
В нюанси на червено
извирише река
изпод кула
с четири колони.

От кулата
надничаха лица.
И всичките
изглеждаха различно.
Обединяваше ги
някаква тъга,
но те с устата
си отричаха.
Тогава от земята
черен дим се вдигна.
Покри със злоба
цялата земя.
Издигнат бе човекът,
зъл вулкан изригна.
Подигравки сипеха
се към Христа.

От кулата
надничаха лица,
но Вече
не изглеждаха различно.
Белег от печат
на техните чела
напомняше ми 
колко много
на животни те приличат.
Читателю, 
живееш в мрачен век,
затова е нужна от Небето мъдрост.
Помни,
че числото с белега на звяра
е числото на човек.

 

Когато се събудих, осъзнах -
Навсякъде са вдигнати стени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....