20 nov 2009, 15:25

Нов Световен Ред

  Poesía » Otra
744 1 3

Момчето се събуди
и видя
навсякъде издигнати стени.
Изрисувани в светли
цветове,
със съмнителни
по качество бои.
Картините
изобразяваха деца,
държащи във ръце
балони.
В нюанси на червено
извирише река
изпод кула
с четири колони.

От кулата
надничаха лица.
И всичките
изглеждаха различно.
Обединяваше ги
някаква тъга,
но те с устата
си отричаха.
Тогава от земята
черен дим се вдигна.
Покри със злоба
цялата земя.
Издигнат бе човекът,
зъл вулкан изригна.
Подигравки сипеха
се към Христа.

От кулата
надничаха лица,
но Вече
не изглеждаха различно.
Белег от печат
на техните чела
напомняше ми 
колко много
на животни те приличат.
Читателю, 
живееш в мрачен век,
затова е нужна от Небето мъдрост.
Помни,
че числото с белега на звяра
е числото на човек.

 

Когато се събудих, осъзнах -
Навсякъде са вдигнати стени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...