Нов Световен Ред

20.11.2009 г., 15:25 ч.

Поезия » Друга

548 1 3

Момчето се събуди
и видя
навсякъде издигнати стени.
Изрисувани в светли
цветове,
със съмнителни
по качество бои.
Картините
изобразяваха деца,
държащи във ръце
балони.
В нюанси на червено
извирише река
изпод кула
с четири колони.

От кулата
надничаха лица.
И всичките
изглеждаха различно.
Обединяваше ги
някаква тъга,
но те с устата
си отричаха.
Тогава от земята
черен дим се вдигна.
Покри със злоба
цялата земя.
Издигнат бе човекът,
зъл вулкан изригна.
Подигравки сипеха
се към Христа.

От кулата
надничаха лица,
но Вече
не изглеждаха различно.
Белег от печат
на техните чела
напомняше ми
колко много
на животни те приличат.
Читателю,
живееш в мрачен век,
затова е нужна от Небето мъдрост.
Помни,
че числото с белега на звяра
е числото на човек.

Когато се събудих, осъзнах -
Навсякъде са вдигнати стени.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

dodic (Деян Димитров)

2009-11-20T17:35:23+02:00

Поздравления!
Plevel (Силвия Илиева)

2009-11-20T17:12:03+02:00

Дълбок стих!Поздравявам те!
Aske (Петя Косева)

2009-11-20T17:11:58+02:00

"числото с белега на звяра
е числото на човек" - това са думи,пред които си заслужава да замълча!