Nov 20, 2009, 3:25 PM

Нов Световен Ред

  Poetry » Other
747 1 3

Момчето се събуди
и видя
навсякъде издигнати стени.
Изрисувани в светли
цветове,
със съмнителни
по качество бои.
Картините
изобразяваха деца,
държащи във ръце
балони.
В нюанси на червено
извирише река
изпод кула
с четири колони.

От кулата
надничаха лица.
И всичките
изглеждаха различно.
Обединяваше ги
някаква тъга,
но те с устата
си отричаха.
Тогава от земята
черен дим се вдигна.
Покри със злоба
цялата земя.
Издигнат бе човекът,
зъл вулкан изригна.
Подигравки сипеха
се към Христа.

От кулата
надничаха лица,
но Вече
не изглеждаха различно.
Белег от печат
на техните чела
напомняше ми 
колко много
на животни те приличат.
Читателю, 
живееш в мрачен век,
затова е нужна от Небето мъдрост.
Помни,
че числото с белега на звяра
е числото на човек.

 

Когато се събудих, осъзнах -
Навсякъде са вдигнати стени.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...