20 нояб. 2009 г., 15:25

Нов Световен Ред

749 1 3

Момчето се събуди
и видя
навсякъде издигнати стени.
Изрисувани в светли
цветове,
със съмнителни
по качество бои.
Картините
изобразяваха деца,
държащи във ръце
балони.
В нюанси на червено
извирише река
изпод кула
с четири колони.

От кулата
надничаха лица.
И всичките
изглеждаха различно.
Обединяваше ги
някаква тъга,
но те с устата
си отричаха.
Тогава от земята
черен дим се вдигна.
Покри със злоба
цялата земя.
Издигнат бе човекът,
зъл вулкан изригна.
Подигравки сипеха
се към Христа.

От кулата
надничаха лица,
но Вече
не изглеждаха различно.
Белег от печат
на техните чела
напомняше ми 
колко много
на животни те приличат.
Читателю, 
живееш в мрачен век,
затова е нужна от Небето мъдрост.
Помни,
че числото с белега на звяра
е числото на човек.

 

Когато се събудих, осъзнах -
Навсякъде са вдигнати стени.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...