На Румяна Тодорова
----------------------
Днеска цветето полях,
ала взех, че го oлях.
На телевизора ми си седеше,
стаята ми то красеше.
Но водата взе - потече,
няма телевизор вече.
Светна, изпращя и гръмна,
настроението - посърна.
Днес е Новата Година
и къде ли да замина?
Моят сопнато ми рече
и направо ме отсече:
,,Застани сега отпред
и започвай я наред -
песни, танци, не умувай,
мъж съм ти, не се срамувай.
Искам хубава програма,
че какво ще правим двама?"
От тогава надалече
във градина са ми вече,
само там са ми цветята,
да не стане пак белята.
След щетите ни огромни
тази случка все се помни.
Ех, какво да се направи,
как ли тя да се забрави?
© Иванка Морарова Todos los derechos reservados
и изпълнена с хубави мигове 2010-та година!