5.01.2010 г., 13:33

Нова Година

1.2K 0 6

На Румяна Тодорова

----------------------

 

Днеска цветето полях,

ала взех, че го oлях.

На телевизора ми си седеше,

стаята ми то красеше.

Но водата взе - потече,

няма телевизор вече.

Светна, изпращя и гръмна,

настроението - посърна.

Днес е Новата Година

и къде ли да замина?

Моят сопнато ми рече

и направо ме отсече:

,,Застани сега отпред

и започвай я наред -

песни, танци, не умувай,

мъж съм ти, не се срамувай.

Искам хубава програма,

че какво ще правим двама?"

От тогава надалече

във градина са ми вече,

само там са ми цветята,

да не стане пак белята.

След щетите ни огромни

тази случка все се помни.

Ех, какво да се направи,

как ли тя да се забрави?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...