5.01.2010 г., 13:33

Нова Година

1.2K 0 6

На Румяна Тодорова

----------------------

 

Днеска цветето полях,

ала взех, че го oлях.

На телевизора ми си седеше,

стаята ми то красеше.

Но водата взе - потече,

няма телевизор вече.

Светна, изпращя и гръмна,

настроението - посърна.

Днес е Новата Година

и къде ли да замина?

Моят сопнато ми рече

и направо ме отсече:

,,Застани сега отпред

и започвай я наред -

песни, танци, не умувай,

мъж съм ти, не се срамувай.

Искам хубава програма,

че какво ще правим двама?"

От тогава надалече

във градина са ми вече,

само там са ми цветята,

да не стане пак белята.

След щетите ни огромни

тази случка все се помни.

Ех, какво да се направи,

как ли тя да се забрави?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...