5 янв. 2010 г., 13:33

Нова Година

1.2K 0 6

На Румяна Тодорова

----------------------

 

Днеска цветето полях,

ала взех, че го oлях.

На телевизора ми си седеше,

стаята ми то красеше.

Но водата взе - потече,

няма телевизор вече.

Светна, изпращя и гръмна,

настроението - посърна.

Днес е Новата Година

и къде ли да замина?

Моят сопнато ми рече

и направо ме отсече:

,,Застани сега отпред

и започвай я наред -

песни, танци, не умувай,

мъж съм ти, не се срамувай.

Искам хубава програма,

че какво ще правим двама?"

От тогава надалече

във градина са ми вече,

само там са ми цветята,

да не стане пак белята.

След щетите ни огромни

тази случка все се помни.

Ех, какво да се направи,

как ли тя да се забрави?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...