23 dic 2009, 19:35

Нова кожа

  Poesía
904 0 2
не ме боли не ме е страх
с усмивка аз самотата ще преборя
 покрита с лед кал и прах
аз всяка болка ще прогоня

 ще затворя очи ще слушам душата
 ще протегна ръце към цел непозната
 ще затворя очи ще слушам душата
 ще протегна ръце ще докосна синевата

очи не ще отворя вече
ще прогоня сълзите далече
ръце не ще протегна вече
синевата е вече далече

 нов човек съм в нова кожа
маската стара никога не ще сложа
 нов човек съм в нова кожа
на всичко съм готова да се подложа

за света се откривам в нови цветове
готова да откривам нови светове
глава не ще склонявам нивга вече
в мен се пробуди ново човече

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много крсив стих!поздравления
  • благодаря ти мнго мила Веси!!твоето мнение е от голямо значение за мен!!!!силна прегръдка с много обич

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...