Dec 23, 2009, 7:35 PM

Нова кожа

  Poetry
906 0 2
не ме боли не ме е страх
с усмивка аз самотата ще преборя
 покрита с лед кал и прах
аз всяка болка ще прогоня

 ще затворя очи ще слушам душата
 ще протегна ръце към цел непозната
 ще затворя очи ще слушам душата
 ще протегна ръце ще докосна синевата

очи не ще отворя вече
ще прогоня сълзите далече
ръце не ще протегна вече
синевата е вече далече

 нов човек съм в нова кожа
маската стара никога не ще сложа
 нов човек съм в нова кожа
на всичко съм готова да се подложа

за света се откривам в нови цветове
готова да откривам нови светове
глава не ще склонявам нивга вече
в мен се пробуди ново човече

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

  • много крсив стих!поздравления
  • благодаря ти мнго мила Веси!!твоето мнение е от голямо значение за мен!!!!силна прегръдка с много обич

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...