Нова луна
огря лицето ми и ярко засия!
Дойде нашата Божествена любов,
като дар на младостта, със сладък плод!
Поръси с благодатна си роса,
препълни с обич влюбени сърца!
Потръпнаха, вкопчени в безсмъртието,
презрели материята, прозаична!
Луна разкри светилище в сърцето!
Подари им верността първична!
Раждане, живеене, връщане в небитието.
Отекна детска песен чудна, лирична.
... И някой ден ще плачем с изкупителни сълзи,
защото сме си нужни... аз и ти...
Ще чуваме като звучен акцент:
От мен повече никой не би те обичал...
послание, превръщащо се в спомен свещен...
някой ден...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
поздрав,Мариолче