9 sept 2007, 20:48

Нова луна 

  Poesía
530 0 8
Нова луна, чиста и бяла като сняг,
огря лицето ми и ярко засия!
Дойде нашата Божествена любов,
като дар на младостта, със сладък плод!
Поръси с благодатна си роса,
препълни с обич влюбени сърца!

Потръпнаха, вкопчени в безсмъртието,
презрели материята, прозаична!
Луна разкри светилище в сърцето!
Подари им верността първична!
Раждане, живеене, връщане в небитието.
Отекна детска песен чудна, лирична.

... И някой ден ще плачем с изкупителни сълзи,
защото сме си нужни... аз и ти...
Ще чуваме като звучен акцент:
От мен повече никой не би те обичал...
послание, превръщащо се в спомен свещен...
                                                     някой ден...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е! Нямам думи, Мариолче! Браво!
  • Мили приятели, дано живот намираме във всичко, както пише
    Дочка и в стих!!!
  • Прекрасно е Мариолче!
    Поздрав!
  • прекрасна е новата лунапоздрав,Мариолче
  • Ще чуваме като звучен акцент:
    ,,От мен повече никой не би те обичал...
    послание, превръщащо се в спомен свещен...
    някой ден...''
    Размечта ме!


  • Ето я приказката за любовта и луната, ще заспя блаженно. С обич, миличка с прекрасно име, Мариолче.
  • "Раждане, живеене, връщане в небитието.
    Отекна детска песен чудна, лирична."
    Това е животът,наяве,насън и във стих...!
  • Прекрасно е!!!Дано няма никога сълзи!И дано любовта да не остане спомен а да продължи да топли сърцата!!!Поздрав!!!
Propuestas
: ??:??