9.09.2007 г., 20:48

Нова луна

Поезия

695 0 8

Нова луна, чиста и бяла като сняг,
огря лицето ми и ярко засия!
Дойде нашата Божествена любов,
като дар на младостта, със сладък плод!
Поръси с благодатна си роса,
препълни с обич влюбени сърца!

Потръпнаха, вкопчени в безсмъртието,
презрели материята, прозаична!
Луна разкри светилище в сърцето!
Подари им верността първична!
Раждане, живеене, връщане в небитието.
Отекна детска песен чудна, лирична.

... И някой ден ще плачем с изкупителни сълзи,
защото сме си нужни... аз и ти...
Ще чуваме като звучен акцент:
От мен повече никой не би те обичал...
послание, превръщащо се в спомен свещен...
някой ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

cvete21 (Цветелина Янкова)

Страхотно е! Нямам думи, Мариолче! Браво!

2007-09-10T09:21:39+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Мили приятели, дано живот намираме във всичко, както пише
Дочка и в стих!!!

2007-09-10T08:16:29+03:00
Love (Ванина)

Прекрасно е Мариолче!
Поздрав!

2007-09-10T07:30:14+03:00
anubhis (Ивелина Димитрова)

прекрасна е новата лунапоздрав,Мариолче

2007-09-10T07:22:07+03:00
Aneta_kz (Анета)

Ще чуваме като звучен акцент:
,,От мен повече никой не би те обичал...
послание, превръщащо се в спомен свещен...
някой ден...''
Размечта ме!

2007-09-10T00:29:56+03:00