19 mar 2006, 23:18

НОВА ПРОЛЕТ

  Poesía
930 0 7

НОВА ПРОЛЕТ

Пролетта посипва нежни спомени
от предишната отминала назад,
сьс листа от есента прогонени,
завьрнали се живи в своя свят.

И затихналите мокри тротоари
стоплят грьб от стьпки вплетени.
а с пяська насипван февруари
и мислите ни хладни са изметени.

И процеждат се надеждите ни бьрзо
наедно сьс сльнцето през клоните,
че тази пролет вечно ще ни свьрзва
с топли като от стара пролет спомени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...