20 jul 2014, 21:07

Нова светлина

  Poesía
663 0 2

Бавно си отива тъмнината,

не иска да отстъпва тя,

но въпреки това денят не чака

и идва нова светлина.

 

Така и ще настъпи красотата

вътре в моята душа,

една усмивка и надежда свята,

че има още доброта.

 

И вярвам аз, че в този свят печален,

изпълнен с мрак и тъмнина,

все още се намират хора,

които дават свойта топлина.

 

Богата съм сега, че имам

приятели добри до мен,

за хубавите думи мили,

затова, че с радост пълнят моя ден.

 

И ако някога ми стане тъжно

и ако някога остана пак сама,

ще имам обич в сърцето

от приятелски протегната ръка.

 

Пламена Владимирова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...