Jul 20, 2014, 9:07 PM

Нова светлина

  Poetry
661 0 2

Бавно си отива тъмнината,

не иска да отстъпва тя,

но въпреки това денят не чака

и идва нова светлина.

 

Така и ще настъпи красотата

вътре в моята душа,

една усмивка и надежда свята,

че има още доброта.

 

И вярвам аз, че в този свят печален,

изпълнен с мрак и тъмнина,

все още се намират хора,

които дават свойта топлина.

 

Богата съм сега, че имам

приятели добри до мен,

за хубавите думи мили,

затова, че с радост пълнят моя ден.

 

И ако някога ми стане тъжно

и ако някога остана пак сама,

ще имам обич в сърцето

от приятелски протегната ръка.

 

Пламена Владимирова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...