Jul 20, 2014, 9:07 PM

Нова светлина

  Poetry
664 0 2

Бавно си отива тъмнината,

не иска да отстъпва тя,

но въпреки това денят не чака

и идва нова светлина.

 

Така и ще настъпи красотата

вътре в моята душа,

една усмивка и надежда свята,

че има още доброта.

 

И вярвам аз, че в този свят печален,

изпълнен с мрак и тъмнина,

все още се намират хора,

които дават свойта топлина.

 

Богата съм сега, че имам

приятели добри до мен,

за хубавите думи мили,

затова, че с радост пълнят моя ден.

 

И ако някога ми стане тъжно

и ако някога остана пак сама,

ще имам обич в сърцето

от приятелски протегната ръка.

 

Пламена Владимирова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....