Бавно си отива тъмнината,
не иска да отстъпва тя,
но въпреки това денят не чака
и идва нова светлина.
Така и ще настъпи красотата
вътре в моята душа,
една усмивка и надежда свята,
че има още доброта.
И вярвам аз, че в този свят печален,
изпълнен с мрак и тъмнина,
все още се намират хора,
които дават свойта топлина.
Богата съм сега, че имам
приятели добри до мен,
за хубавите думи мили,
затова, че с радост пълнят моя ден.
И ако някога ми стане тъжно
и ако някога остана пак сама,
ще имам обич в сърцето
от приятелски протегната ръка.
Пламена Владимирова
© Пламена Владимирова Всички права запазени