1 feb 2009, 13:27

Новата1997година - без Амалия

574 0 4

                                             Новата 1997 година без Амалия

 

                                              Гръмове, ракети, коледни елхи.

                                              Сам посрещам новата година,

                                              а трябваше до мен да бъдеш ти,

                                              но ти си отиде, ти си замина.

 

                                             Защо си отиде и ме остави сам?

                                             Защо ме обрече на мъка?

                                             Казваше ми, че съм силен - знам!

                                             Но когато ти беше тука.

 

                                            Тогава трябваше да бъда силен.

                                            Трябваше - знаех го и бях.

                                            От  кончината ти съм просто сломен,

                                           останах сам и осиротях.

 

                                          Мъча се да живея с хубавите спомени

                                          от живота ни, от младостта,

                                          от взаимно подарените години

                                          и често заспивам с усмивка на уста.

 

                                         Сам съм, но не съм самотен.

                                         Обграден съм на децата си с обичта.

                                         И с приятелска любов съм надарен,

                                         но изчезна и я няма вече радостта!

                                                   31  декември   1996

                                             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Една душа, едно сърце, потопени в скръб отворени пред нас по подходящ начин, предизвикваш, не толкова състрадание и съчуствие, колкото съпричастност, разбиране.
  • много ме натъжи...
    Асен...съчувствам на болката ти...съпреживях я...
    заобичах твоята Амалия...Поклон...
  • Не бих могла да коментирам... загубата!
    Поклон!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...