Новата1997година - без Амалия
Новата 1997 година без Амалия
Гръмове, ракети, коледни елхи.
Сам посрещам новата година,
а трябваше до мен да бъдеш ти,
но ти си отиде, ти си замина.
Защо си отиде и ме остави сам?
Защо ме обрече на мъка?
Казваше ми, че съм силен - знам!
Но когато ти беше тука.
Тогава трябваше да бъда силен.
Трябваше - знаех го и бях.
От кончината ти съм просто сломен,
останах сам и осиротях.
Мъча се да живея с хубавите спомени
от живота ни, от младостта,
от взаимно подарените години
и често заспивам с усмивка на уста.
Сам съм, но не съм самотен.
Обграден съм на децата си с обичта.
И с приятелска любов съм надарен,
но изчезна и я няма вече радостта!
31 декември 1996
© Асен Стефанов All rights reserved.
