Новата 1997 година без Амалия

                                              Гръмове, ракети, коледни елхи.

                                              Сам посрещам новата година,

                                              а трябваше до мен да бъдеш ти,

                                              но ти си отиде, ти си замина.

                                             Защо си отиде и ме остави сам?

                                             Защо ме обрече на мъка?

                                             Казваше ми, че съм силен - знам!

                                             Но когато ти беше тука.

                                            Тогава трябваше да бъда силен.

                                            Трябваше - знаех го и бях.

                                            От  кончината ти съм просто сломен,

                                           останах сам и осиротях.

                                          Мъча се да живея с хубавите спомени

                                          от живота ни, от младостта,

                                          от взаимно подарените години

                                          и често заспивам с усмивка на уста.

                                         Сам съм, но не съм самотен.

                                         Обграден съм на децата си с обичта.

                                         И с приятелска любов съм надарен,

                                         но изчезна и я няма вече радостта!

                                                   31  декември   1996