5 jul 2021, 21:37

Новият век

642 0 0

Отмина вече двадесети век

Пораснах с още някой ден

И  уж съм вече зрял човек

Пък се държа, като незрял гамен.

 

Уж трябва, като зрял човек

Да не правя вече толкоз  грешки  

А то, като дете от онзи век

Повтарям ги, дори по тежки.

 

Играе ми се още, не искам да порасна,

Но ме притискат и вече съм нащрек

Налага се макар да знам, че е опасна

Таз роля на голям човек.

 

Да правя грешки искам още, Боже

Да бягам от нормалния живот

Но време е да спра, макар да може

Да си живея, както досега - в галоп.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...