Jul 5, 2021, 9:37 PM

Новият век

640 0 0

Отмина вече двадесети век

Пораснах с още някой ден

И  уж съм вече зрял човек

Пък се държа, като незрял гамен.

 

Уж трябва, като зрял човек

Да не правя вече толкоз  грешки  

А то, като дете от онзи век

Повтарям ги, дори по тежки.

 

Играе ми се още, не искам да порасна,

Но ме притискат и вече съм нащрек

Налага се макар да знам, че е опасна

Таз роля на голям човек.

 

Да правя грешки искам още, Боже

Да бягам от нормалния живот

Но време е да спра, макар да може

Да си живея, както досега - в галоп.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...