5.07.2021 г., 21:37

Новият век

641 0 0

Отмина вече двадесети век

Пораснах с още някой ден

И  уж съм вече зрял човек

Пък се държа, като незрял гамен.

 

Уж трябва, като зрял човек

Да не правя вече толкоз  грешки  

А то, като дете от онзи век

Повтарям ги, дори по тежки.

 

Играе ми се още, не искам да порасна,

Но ме притискат и вече съм нащрек

Налага се макар да знам, че е опасна

Таз роля на голям човек.

 

Да правя грешки искам още, Боже

Да бягам от нормалния живот

Но време е да спра, макар да може

Да си живея, както досега - в галоп.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...