5.07.2021 г., 21:37

Новият век

645 0 0

Отмина вече двадесети век

Пораснах с още някой ден

И  уж съм вече зрял човек

Пък се държа, като незрял гамен.

 

Уж трябва, като зрял човек

Да не правя вече толкоз  грешки  

А то, като дете от онзи век

Повтарям ги, дори по тежки.

 

Играе ми се още, не искам да порасна,

Но ме притискат и вече съм нащрек

Налага се макар да знам, че е опасна

Таз роля на голям човек.

 

Да правя грешки искам още, Боже

Да бягам от нормалния живот

Но време е да спра, макар да може

Да си живея, както досега - в галоп.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...