5.07.2021 г., 21:37

Новият век

643 0 0

Отмина вече двадесети век

Пораснах с още някой ден

И  уж съм вече зрял човек

Пък се държа, като незрял гамен.

 

Уж трябва, като зрял човек

Да не правя вече толкоз  грешки  

А то, като дете от онзи век

Повтарям ги, дори по тежки.

 

Играе ми се още, не искам да порасна,

Но ме притискат и вече съм нащрек

Налага се макар да знам, че е опасна

Таз роля на голям човек.

 

Да правя грешки искам още, Боже

Да бягам от нормалния живот

Но време е да спра, макар да може

Да си живея, както досега - в галоп.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...