22 abr 2009, 13:05

Новият свят

  Poesía » Civil
1.1K 1 1

Странно е, когато кажат,
че никой днес не мисли за любов.
С тези думи сякаш те наказват
за несполучливия си живот.

 

Странно е, когато чуя,
че жените гледали парите.
Трябва ли да бъда длъжна
да търся мъж - богат, не своя мъж на мечтите?

 

Казват, че животът е сложен
и себе си да гледаш трябва.
Но сърцето ти само дали ще може
да пее и да се радва.

 

Критерият ни днес е този
да бъдеш лицемер за свое благо.
Да разменяш разни пози.
С всеки, който мразиш да ти бъде драго.

 

Искам да се влюбвам!
Не искам да гледам в подаръците и парите!
Искам да изказвам мнение и да общувам.
Днес безлични са жените.

 

Не искам да бъда кукла "Барби"
или да се обличам като кръчмарска певица.
Искам да бъда оценена по интелект и дарби,
а не да бъда еднотипната женица.

 

Искам със сърцето да избирам
и да се раздавам.
Искам, когато ми говорят, да разбирам
и да мога само с поглед да отговарям.

 

Нека в този безскрупулен свят
да помагаме на хората в беда.
Нека всеки на любов да е богат.
Нека, когато паднем, да има кой да ни подаде ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...