22 апр. 2009 г., 13:05

Новият свят

1.1K 1 1

Странно е, когато кажат,
че никой днес не мисли за любов.
С тези думи сякаш те наказват
за несполучливия си живот.

 

Странно е, когато чуя,
че жените гледали парите.
Трябва ли да бъда длъжна
да търся мъж - богат, не своя мъж на мечтите?

 

Казват, че животът е сложен
и себе си да гледаш трябва.
Но сърцето ти само дали ще може
да пее и да се радва.

 

Критерият ни днес е този
да бъдеш лицемер за свое благо.
Да разменяш разни пози.
С всеки, който мразиш да ти бъде драго.

 

Искам да се влюбвам!
Не искам да гледам в подаръците и парите!
Искам да изказвам мнение и да общувам.
Днес безлични са жените.

 

Не искам да бъда кукла "Барби"
или да се обличам като кръчмарска певица.
Искам да бъда оценена по интелект и дарби,
а не да бъда еднотипната женица.

 

Искам със сърцето да избирам
и да се раздавам.
Искам, когато ми говорят, да разбирам
и да мога само с поглед да отговарям.

 

Нека в този безскрупулен свят
да помагаме на хората в беда.
Нека всеки на любов да е богат.
Нека, когато паднем, да има кой да ни подаде ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....