Изливайки в море от думи
безчет простори и съдби,
поетът в новата си рима
мечтае свят да сътвори.
Свят трепетен и нов, ритмичен,
окъпан в хиляди дъги,
свят истински и динамичен,
свят, в който може да твори.
Обвит в мъглите на простора,
свят на безбрежни чудеса,
свят, пълен с птици като хора
и хора с трепкащи крила.
Свят, в който сянката е бяла,
децата будни са, жените - спят,
където Майката е полудяла,
усмихната във розов кът.
Свят на илюзии и истини прекрасни,
свят на свободни, трепкащи мечти,
свят на красиви стихове и разни
поети с преоткриващи очи.
© Нико Ников Todos los derechos reservados