5.06.2008 г., 11:44

Новият свят на поета

662 0 7

 

Изливайки в море от думи

безчет простори и съдби,

поетът в новата си рима

мечтае свят да сътвори.

 

Свят трепетен и нов, ритмичен,

окъпан в хиляди дъги,

свят истински и динамичен,

свят, в който може да твори.

 

Обвит в мъглите на простора,

свят на безбрежни чудеса,

свят, пълен с птици като хора

и хора с трепкащи крила.

 

Свят, в който сянката е бяла,

децата будни са, жените - спят,

където Майката е полудяла,

усмихната във розов кът.

 

Свят на илюзии и истини прекрасни,

свят на свободни, трепкащи мечти,

свят на красиви стихове и разни

поети с преоткриващи очи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Свят през розови очила! Поздрав!
  • Добро-Поздрави!!!
  • Ех, че е хубав новият свят на поета Много ми хареса, НикоПоздрав
  • Хубава мечта. Дано само не дойдат ония от Стария свят, с пушките, епидемиите и огнената вода
    Поздрави за стиха!
  • ало, утописта... задавяш ме с наивност ... утописта звучи като юго (на)писта... ама хората карат мощни машини...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...