5.06.2008 г., 11:44

Новият свят на поета

660 0 7

 

Изливайки в море от думи

безчет простори и съдби,

поетът в новата си рима

мечтае свят да сътвори.

 

Свят трепетен и нов, ритмичен,

окъпан в хиляди дъги,

свят истински и динамичен,

свят, в който може да твори.

 

Обвит в мъглите на простора,

свят на безбрежни чудеса,

свят, пълен с птици като хора

и хора с трепкащи крила.

 

Свят, в който сянката е бяла,

децата будни са, жените - спят,

където Майката е полудяла,

усмихната във розов кът.

 

Свят на илюзии и истини прекрасни,

свят на свободни, трепкащи мечти,

свят на красиви стихове и разни

поети с преоткриващи очи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Свят през розови очила! Поздрав!
  • Добро-Поздрави!!!
  • Ех, че е хубав новият свят на поета Много ми хареса, НикоПоздрав
  • Хубава мечта. Дано само не дойдат ония от Стария свят, с пушките, епидемиите и огнената вода
    Поздрави за стиха!
  • ало, утописта... задавяш ме с наивност ... утописта звучи като юго (на)писта... ама хората карат мощни машини...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...