5.06.2008 г., 11:44

Новият свят на поета

656 0 7

 

Изливайки в море от думи

безчет простори и съдби,

поетът в новата си рима

мечтае свят да сътвори.

 

Свят трепетен и нов, ритмичен,

окъпан в хиляди дъги,

свят истински и динамичен,

свят, в който може да твори.

 

Обвит в мъглите на простора,

свят на безбрежни чудеса,

свят, пълен с птици като хора

и хора с трепкащи крила.

 

Свят, в който сянката е бяла,

децата будни са, жените - спят,

където Майката е полудяла,

усмихната във розов кът.

 

Свят на илюзии и истини прекрасни,

свят на свободни, трепкащи мечти,

свят на красиви стихове и разни

поети с преоткриващи очи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Свят през розови очила! Поздрав!
  • Добро-Поздрави!!!
  • Ех, че е хубав новият свят на поета Много ми хареса, НикоПоздрав
  • Хубава мечта. Дано само не дойдат ония от Стария свят, с пушките, епидемиите и огнената вода
    Поздрави за стиха!
  • ало, утописта... задавяш ме с наивност ... утописта звучи като юго (на)писта... ама хората карат мощни машини...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...