17 jun 2008, 16:49

Новият земен персонаж

  Poesía
567 0 4
Миналото ни преследва упорито,
безмълвно демонът стои
с поглед, вперен в света.
В планината, високо на скалите,
до еделвайса и орловите гнезда,
далече от погледите любопитни
и злоезичните уста.
Ветровете гонят се в косите,
слънчев лъч докосва замислено чело,
неспокойно кръжат орлите,
бясно се мята, бедното сърце.
Долу стеле се мъглата,
покрила приказен пейзаж,
но и тежката умора, и тъгата
на пренастройващият се земен персонаж.
Неразбираеми, двулични,
с настроените си за промяна лица,
днес страшни, подли, демонични,
утре мили, със души на деца.
Бард, в демона събуден,
настройва струните на своята душа
и в песен за земната богиня,
с оркестър многострунен
заклеймява упоритата си тъмна страна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Петинка.
    Благодаря Маги. Да мила, познато, еждневното ни обкръжение в което плуваме всички...Надявам се, че светът наистина ще издигне стена към тези недостатъци.
  • оригинална идея...интересен стих...
    как ме замисли само...
    Неразбираеми, двулични,
    с настроените си за промяна лица,
    днес страшни, подли, демонични,
    утре мили, със души на деца.

    сякаш позната е картината...с обич, мила Татяна.
  • Поздравления, Таня!
  • Благодаря Никол..Иматакъв момент, най-добрите Бардове са демоничните !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...